По Европа

Виж Неапол и... живей, за да разказваш!

Дори нашествието от туристи и чужденци, дошли от цял свят да търсят препитание тук, не може да засенчи неподправения чар на стария град легенда

Симона Симеонова

За човек, изучавал история на изкуството, най-голямата мечта е да посети Италия, да усети древната атмосфера на страната и да види с очите си гениалните творения, за които е чел и слушал.
Най-вероятно, слизайки от автобуса, ще се озовете на пиаца "Гарибалди". Това е най-големият площад, оттук тръгва целият градски транспорт, тук се намира гарата, както и метростанция "Гарибалди". От този момент нататък българско-италианският разговорник е задължителен, в града почти не се говори английски.
Веднага правят впечатление жълто-оранжевите сгради, влажният горещ въздух и многото палми, тъй характерни за Италия. Вървейки по тесните улички с невисоки постройки, на туриста му се струва, че се връща векове назад. Повечето от къщите са проектирани така, че от външната врата се влиза направо в хола.
Голямо предимство на града е живописното му разположение край Неаполитанския залив. Дълбоко врязан в сушата, заливът е красив и обширен, само прословутият боклук разваля съвършенната картина. Плажовете са по-мръсни от нашите, пясъкът не така златист, но пък гледката от брега на морето е великолепна. Улица "Петрарка", разположена по крайбрежието, е най-скъпата в града. Цените на апартаментите там започват от 4 млн. евро, а на къщите - от 10 млн.евро нагоре.

Не бих казала, че градският транспорт е по-редовен от нашия, но автобусите са нови, с климатици и пътуването е доста по-комфортно. Билетите важат за определено време, например 120 мин., а не за еднократно пътуване. Трафикът е огромен проблем, имайки предвид тесните улички, спасение се намира само в моторите и скутерите, с които се придвижват предимно младежите, докато велосипедите са любимо превозно средство на гражданите от третата възраст. Градът е пълен с чужденци: българи, украинци, румънци и много африканци, пристигат в Неапол, за да търсят работа и по-добър живот. Някои успяват, други живеят в кашони по улиците, а трети крадат. Местните предупреждават да пазим ценните си предмети, защото има много румънски джебчии. 11-12-годишни, те се движат със скутери по двама. Минавайки край пешеходците, първият с ловко движение отрязва дръжките на дамската чанта, а този отзад я прибира. Друг пример - невръстни хулигани правят най-големите си удари, когато замерят с камъни откритите туристически автобуси за обиколка на града. Естествено, нещастниците в тях се грижат първо за главите си, като забравят джобовете и чантите, които ловък съучастник на бандитите междувременно пребърква.

Историята на Неапол е дълга, интересна и за това свидетелстват множеството паметници по улиците и площадите. Триумфалната арка, дворецът "Каподимонте", който днес е национален музей и галерия на изящните изкуства, ботаническата градина, театър "Сан Карло", старата крепост с кулите, фонтаните, са малка част от Неапол. Често се случва, докато се разхождаш и зяпаш магазините, да попаднеш на забележителност, като например замъка "Кясъл Нуово". Докато се приближавах към него, си мислех колко е голям и красив този замък и как великолепната гледка се е превърнала във всекидневие за местните жители. Той е построен през XIII век, по-късно е наречен "Нов замък". Оригиналният му вид е запазен само в параклиса "Санта Барбара"(на първия етаж), с фрески от ранно ренесансовия художник Джото и неговия ученик, Масо Банко ди. Замъкът се намира точно до пристанището, с прекрасна гледка към морето.
На петдесет метра от него е разположен дворецът на бурбоните "Палацо Реале". Започната през 1600 г., по нареждане на испанския вицекрал, сградата е проектирана от Доменико Фонтана. През XVIII и XIX век дворецът е разширяван и обновяван. В него са разположени 30 стаи, бална зала, параклис и така нареченото "велико стълбище", всичко в бароков стил.
Почти във всяка стая има огромно огледало с позлатена рамка, също и мраморна камина, върху която равномерно отмерва времето и до ден днешен позлатен часовник с инкрустирани полускъпоценни камъни. Мебелите са френско производство от XVIII век, на всяка стена е окачено платно. Сред майсторите се открояват Тициан и Караваджо.

Уникални дървени врати от XVI век водят в кралския параклис. Високият олтар е украсен с позлатена мед и скъпоценни камъни. В параклиса има и макет на търговска улица от XVIII век.
Главният вход на двореца води до площад "Пиаца Плебешито". Той е във формата на амфитеатър, като в западния край завършва с неокласическата фасада на черквата "Сан Франческо ди Паола", която е подобна на катедралата "Св. Петър" в Рим.
В съседство на двореца се намира галерия "Умберто I". Построена през 1887 г., сградата е изградена от камък и стъкло, има прекрасен, огромен купол в средата (около 50 метра височина). Подът е с формата на кръст, с красива мозайка на зодиакалните знаци в центъра. Интериорът е архитектурно бижу на барока, наподобяващо тесни улички, с фасади на сгради, несъмнено най-красивите в Неапол. Днес галерията е голям търговски център, със скъпи бутици, кафенета и офиси.
Безспорно истинска забележителност в Неапол е Националният археологически музей. В него е показана една от най-големите колекции в света на гръцки и римски антикварни предмети и мозайки, включително скъпоценни камъни, стъкло и сребро. Значителна част от изложените експонати са намерени при разкопки в Помпей.
Повечето от представените мозайки са части от етажи или стени от Помпей. Най-известните са тези от дома на Фавн.
Тайният кабинет е зала, създадена в началото на 1800 г. и съдържаща многобройни произведения на изкуството с еротичен характер. Само след като сте я посетили, можете да разберете колко по-либерални в сексуално отношение са били древните римляни в сравнение с нас.
Отделен салон представя стенописи и артефакти от храма на Изида в Помпей.
В музея може да се види още и макет на древния град. Създаден през XIX век, моделът дава ясна картина за Помпей преди изригването на Везувий.
Комплексът разполага и с огромна колекция от гръцки и римски скулптури, монети и златни и сребърни съкровища.
Тук е показана третата по големина колекция на египетски артефакти в Италия. Представено е богатото наследство на египетската цивилизация от Старото царство (2700-2200 пр.н.е.).

За да усетите напълно духа на Неапол, трябва да ви разкажа и за традиционната неаполитанска кухня. Градът има дълга история в производството на редица известни ястия и вина, запазили вкуса на отминали цивилизации. Може би най-прочута е пица "Маргарита". Тя получава името си по времето на крал Фердинанд IV. През юни 1889 г. крал Умберто I и съпругата му кралица Маргарита Савойска прекарали ваканцията си в Неапол. За рождения ден на кралицата в двореца поканили най-известния пицайоло (майстор-пицар) в града Рафаеле Еспозито. Заедно със съпругата си Роза Бранди майсторът представил три вида пица: със свинска мас, сирене и босилек; с чесън, зехтин и босилек и с моцарела, домати и босилек, която толкова се харесала на кралицата, че тя изпратила на пицайолото благодарствено писмо. Рафаеле Еспозито, бидейки прозорлив човек, нарекъл пицата Маргарита. Тази рекламна кампания постигнала такъв успех, че простичката пица, чиято рецепта била известна от много време, станала изключително популярна сред висшите кръгове (по-късно и в цял свят). Прословут италиански десерт пък е джелато. Подобен на сладолед, той се приготвя от мляко, захар в комбинация с пресни плодове, шоколад, ликьор и ядки. За разлика от сладоледа, джелато не съдържа сметана и не е кремообразен. Уникално вкусни са и разнообразните кейкове и торти с плодов сироп, но аз лично предпочитам зеполе, това са бисквитки с черен черешов ликьор, които се правят за деня на Св. Йосиф. Тези вкусни десерти винаги са придружени с кафе или ароматни ликьори.
Колкото и да искам, не мога да разкажа за всяко място където съм била, да опиша всяко чувство, което съм изпитала, да пресъздам всичките си впечатления от града под Везувий.
И тъмен, и прашeн, и мръсен, и страшен, но и красив, и древен, Неапол трябва да се види!
А след това: живейте, за да разказвате!

18.10.2008

Мнения по темата: